The Diary
Дневника на Сашо
<- Дневника
Добавяне на коментар
Сряда, 29 Декември 2004
Назад във времето
Опитах се да си спомня нещо от моето детство и на колко години съм бил тогава. Не можах да си спомня една сценка която ми се мота в главата на колко години съм бил. Единствено мога да кажа че на 7 години имам една голяма снимка как прекрачвам залетия с вода (да ни върви по вода на нас първолаците) вход на училището. Та може би и за снимките ми беше цялото писане и ... Много се разсърдих на родителите си, на практика моето мислене никога няма да намери общи черти с тяхното. Нямам нито една снимка от моето раждане до студентския ми живот, т.е. докато не излетях от бащиното огнище. Все едно че съм се родил когато съм започнал да живея сам (не с родителите си). Много ми е мъчно, и за куклените театри които си правехме с братовчедите в къщата на дядо всяко лято. Единственото което може да вземете от живота са добри или лоши спомени, снимки, часовник. В една от тези снимки имаше баба ми Латинка на баща ми майка, която аз никога не съм видял - несъм бил роден когато е починала. Дядо ми стои да ковчега изправен и се вижда лицето на баба ми - единствената снимка с баба ми която съм виждал, и доколкото знам вече я няма. И снимките ми като голо бебе на 1 месец, и тях ги няма. Стигнах до убеждението че моето семейство - майка ми и баща ми не са били семейство. В едно семейство се пази родова памет, та аз не знам нищо за бабите си и дядовците си! Каква родова памет? Какво уважение към човешката личност са възпитали в мене? Никаква!!! Да ходя по кръчми по цяла нощ и 4-ри пъти в Монтанския затвор. В момента в къщата на родителите ми няма нито една снимкал. Ако имам някога жена и деца какво ще им покажа?
[ Добави коментар ]Добавяне на коментар
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50