The Diary
Дневника на Сашо
<- Дневника
Добавяне на коментар
Сряда, 4 Ноември 2009
Смъртта ни е постояннен спътникКакто има добро и лошо според нашите представи така има раждане и смърт. Те са неразделни, едното е свързано с другото. Който не е загубил много близък човек не знае какво е. За всеки отделен човек при срещата със смъртта на близък човек е един праг в нашия живот на равносметка. Равносметка на извършеното и на целите за постигане. Когато ми се обадиха че майка ми е починала докато я положим в гроба минаха едни 24 часа - като едно мигване с очи. И тогава те задушава една мъка която е породена от тая равносметка!!! Какво не си направил, какво си могъл да направиш за да ги зарадваш малко "старите", какво си направил/ненаправил и си ги огорчил, какво си искал да споделиш с тях. И не знам дали много хора ще разберат че има тука и сега. Времето за действие е тука и сега, не вчера "когато", не и утре "ако стане едикакво си". Сега и тука. Затова Духа и мисълта винаги трябва да работят да пресмятаме, преосмисляме - да са нащрек. Да не сме мързеливи и да не се водим по навика - гладен съм и ще ям един сандвич. Заставаш прав до будката, слушаш музика от MP3-ката или от GSM-а, четеш вестник в обедната почивка и същевременно слагаш нещо в устата си, отхапваш го, съвкваш го, и го гългаш... Но това може да е и парче от протектора на автомобилна гума.
Днес Лъчезар Ненов ми каза:
- tva e. Spas Georgiev nema toia 6ans da ostaree i pobelee. Bog da go prosti
И тази му реплика беше подхвърлена по време на разговора ни за Сенсей Димитрис Сарафис който е отслабнал, смалил и побелял.
Та Спасе там където отиваш е хубаво място. Това го казвах на всички които изразяваха съболезнованията си по повод смъртта на майка ми. Спасе, хубаво място е!!! Сега ще отидеш да посетиш любимите си места, ще отидеш да изживееш радостта си от всички победи, ще навестиш всички твои познати и най-накрая ще ни оставиш един пример как трябва да винаги да сме чисти и за пример, и войни - постоянно да воюваме с леността и мързела в себе си.
Няколкото месеца които съм имал тренировки под твойто ръководство видях че може да има и самодисциплина и амбиция породена от самия себе си и обърната навътре към собственото самоусъвършенстване. Тези работи бяха породени един път от твоя личен пример втори път от твоето отношение към другите хора и делата - без разлика свои или чужди. Видях скромността на един обикновен човек и никъде не видях величаенето на един световен шампион. За тебе победите на татамито бяха уроци за твоето усъвършенстване. Може много да се учим от тебе но най-важното е да вземем примера ти - да сме работливи и войни - постоянно да воюваме с леността и мързела в себе си.
Благодаря ти за преподадените житейски и карате уроци.
Ще се молим за упокоение на душата ти. Почивай в мир.
Спас Георгиев /род. 26 Юни 1975 г - 31 Октомври 2009/
Предварително ви благодаря за мненията ви.
Дневник: http://www.karatebulgaria.com/alex
За коментари: http://www.karatebulgaria.com/alex/addcomment.php/2009-11-04#add
Коментари
be6e krasiv mlat maj i vinagi y4tiv .poznavam go dobre ot s.bosnek vinagi je si spomname za teb spas
Написа daniela kanazirova (email) (www) на 23-Nov-2009 21:36
Добавяне на коментар
Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License.Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Страницата е генерирана от Glog v3.50
mnogo dobre kazano Sa6e i az go poznavax malko Spas dastezava6e se na +80 az do 80 naistina zalko za edin mlad 4ovek koito si otide iedin prekrasen karatist
Osu po4ivai v mir
Написа ivo pantchev на 05-Nov-2009 18:09