The Diary

Архив

Сряда, 7 Септември 2005

През тези четири почивни дни рекох да поразчистя във вкъщи(нищо че нямам собствена къщичка - под наем съм вече 10 години). И междувременно в петък вечер си оправих Seiko-то щото му бях скъсал желязната верижка заради една рускиня, но това е друга тема с рускинятя. И като разчиствам, по-точната дума е като разглеждах, прелиствах и преподреждах видях от къде съм тръгнал и докъде съм стигнал. С две думи в битката с живота никой не е излязъл победител, всички ги заравят на шест стъпки под земята, а някой и не могат да ги намерят за да ги заровят.

Много тъжно ми стана като намерих една снимка. Това сега ми е единствената снимка от детството. Родителите ми преди 5 - 8 години когато се местеха от Враца към Стара Загора загубиха всички семейни снимки. Няма я една снимка където съм голо бебе и баща ми отгоре ме мери с двете си педи. Няма я и снимката на която прекрачвам за първи път прага на училище в първи клас. Остана ми само този снимка на кояно сме децата от първи клас. Едната от учителките се казваше Николова, нека да си спомня и някой имена: най-долу в ляво съм аз, Христина, Ивайло, Любо, Цецо, Надя, Петя, Антон(живееше в моя блок но след това се примести в София), Станимир(живееше над мене), Наско, Димо.

Едно време нямаше такива работи както сега, но не можем да съдим сегашното поколение по някогашния аршин. Но и тогава Междузвездни Войни си бяха върха и събирахме картички. Сега имам някъде около 20 - 30 - 50 не съм ги броил.

Прибираха ни в Димитровския Комунистически Младежки Съюз но от цяло училище мене и още едно момче от моя клас не ни приеха. На следващата седмица щяха да викат баща ми в училище, а то се случи че в петък смениха властта, като дата май беше 10 ноември 1989. Комунизма е хубаво нещо само ако си във вишите ешелони на властта, и в момента синове и дъщери на висши комунистически кадри се уреждат без много сили на службици.

Все пак много неща съм ги научил от родителите си, ето един часовник "награда" на баща ми. Който ще го пазя колкото мога и за бъдните поколения. От него съм научил много неща, едно няма да го забравя:
-Човек като се роди, никой с нищо не му е длъжен докато умре.
С две думи:
-На война като на война.

---

Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a Creative Commons Attribution License.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
(c) 2003-2005 by Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.