СТОМАНЕНИТЕ ЛЪЧИ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ

Оръжието на Източна Азия

Оръжието в страните на Източна Азия е изключително разнообразно и през различни епохи е оказвало влияние върху развитието на европейското оръжие. За да се предаде, макар и съвсем накратко, развоят на източното оръжие, е необходимо да се уточнят някои терминологични въпроси. Въобще терминологията на хладното оръжие в България не е достатъчно ясна. Различните автори, писали по този въпрос, използват често произволни термини, от което бъркотията в тази област се засилва. Аз ще използвам своя терминология и класификация на типовете оръжие и неговите характеристики, тъй като спецификата на източното оръжие налага това.

На първо място ще дефинирам частите на хладното оръжие, използвайки един принципен модел. Те са следните:

1. Дръжка - тази част от оръжието, която се захваща с ръка; все пак не трябва да се забравя, че на Изток дръжката често се използва и за атака.
2. Гард - служещата за защита на ръката част от оръжието.
3. Перо - частта, която служи за атака и париране на противниковите атаки; използването на термина „клин" за тази част на оръжието не е подходящо, защото самата дума клин поражда представата за нещо стесняващо се, заострено, а много видове източно оръжие имат разширяващо се перо.
4. Острие - заточената част на перото, която нанася поражения чрез сечене и рязане.
5. Връх - краят на перото, който служи за атаки чрез мушкане.
6. Елман - разширяващата се част на перото, която се среща при някои източни оръжия.
7. Гръб - незаострената част на перото, противоположна на острието.

Ако трябва да се определят прецизно типовете източно оръжие, не може да се използва стандартната класификация: ударно-раздробяващо, прободно, прободно-режещо и т.н. Да вземем японската катана - на пръв поглед тя безспорно е прободно-сечащо оръжие. Но само на пръв поглед. Катаната може да се разглежда като ударно-раздробяващо оръжие, когато ударите се нанасят с дръжката, гърба или страничната част на перото й или когато се удря, без тя да се вади от ножницата, може да се използва като метателно оръжие и пр. Всички тези начини за използването на японския меч (или сабя - но за това по-нататък) не са изключения, а детайлно разработени техники в различните бойни изкуства.

В източната традиция не се прави принципна разлика между боя със или без оръжие. Оръжието обикновено се разглежда като продължение на ръката и при боравенето с него се прилагат същите принципи,както и в борбата без оръжие. В бойните изкуства едно от най-важните неща е теорията за дистанцията и нейното използване в схватката, било със, било без оръжие. Оттук произтича и класификацията на източното оръжие съобразно неговата дължина и дистанцията, на която се работи с него. По този начин могат да се определят пет основни групи:

1. Дълго оръжие - копия, алебарди, дълги тояги и др.
2. Средно оръжие - мечове, саби, брадви, боздугани, среднодълги тояги и др.
3. Късо и подръчно оръжие -често пъти то се носи скрито. Тук спадат ножове, бойни ветрила и т.н.
4. Меко (гъвкаво) оръжие - тази група единствено се класифицира според функционалните характеристики на оръжието - вериги, оръжия, включващи въжета и шнурове, бойни камшици и т.н.
5. Метателно оръжие - тази група е твърде разнообразна и включва остриета, топки и други видове оръжие, които могат да запазват или да не запазват връзка с хвърлящия.